Въпрос:  Известно ни е, че сексът е неизбежна физическа и

Въпрос: 
Известно ни е, че сексът е неизбежна физическа и психическа нужда и наподобява, че той е една от главните аргументи за хаоса в персоналния живот на нашето потомство. Как можем да се оправим с този проблем?

КРИШНАМУРТИ:
Защо трансформираме всяко нещо, до което се докоснем, в проблем? Превърнали сме Бог в проблем, трансформирали сме любовта в проблем, връзките си, живота си, трансформирали сме и секса в проблем. Защо? Защо всичко, което вършим, е проблем, нещо ужасяващо? Защо страдаме? Защо сексът е станал проблем? Защо се съгласяваме да живеем с проблеми? Защо не им сложим край? Защо не избягаме от нашите проблеми, а ги носим ден след ден, година след година? Въпросът за секса е подходящ, само че главният въпрос е за какво трансформираме живота в проблем? Работата, сексът, печеленето на пари, мисленето, възприятията, всекидневният опит - за какво целият живот е проблем? Не е ли основно, тъй като постоянно мислим от дадена позиция, от избрана позиция? Винаги мислим от даден център към периферията, само че за множеството от нас периферията е център, поради което всяко нещо, до което се допрем, е незадълбочено. Но животът не е нещо незадълбочено. Той изисква да живеем пълноценно, само че защото живеем единствено незадълбочено, са ни известни единствено повърхностните ни реакции. Всичко, което вършим в периферията, неизбежно основава проблеми, и животът ни е подобен: удовлетворени сме да живеем измежду повърхностното с всички негови повърхностни проблеми. Докато живеем незадълбочено, в периферията, ще съществуват и проблеми, а периферията е азът, с неговите чувства, които могат да бъдат съответно изразени или превърнати в нещо персонално, в нещо, което може да бъде отъждествено със света, с родината ни или с други неща, които мозъкът ни е основал.

Докато живеем в полето на съзнанието ще има затруднения, ще има проблеми, тъй като това е единственото нещо, което ни е познато. Съзнанието е чувство, резултат от насъбрани чувства и реакции и всяко нещо, до което се допре, неизбежно води до премеждия, комплициране и безкрайни проблеми. Съзнанието ни е същинската причина за нашите проблеми, съзнанието работи механично нощ и ден, умишлено и подсъзнателно. Съзнанието е най-повърхностното нещо, а ние в продължение на генерации, в продължение на целия си живот го култивираме, с цел да го създадем все по-умно, все по-остро, по-хитро, по-безчестно и по-измамно, което проличава във всички наши действия. По природа нашият разум е непочтен, излъган, не е в положение да огледа обстоятелствата в очите и това основава проблеми, това в действителност е самият проблем.

Какво имаме поради, когато споделяме, че сексът съставлява проблем? Дали самия акт или мисълта за него? Явно, че не актът е проблем. Сексуалният акт не може да съставлява за вас проблем, както и яденето не може да съставлява проблем. Но ако мислите за яденето или за каквото и да е друго нещо по цял ден, тъй като няма защо да мислите, то ще се трансформира в проблем. Защо мислите за секса? Защо ви занимава, а той очевидно ви занимава? Киното, списанията, разнообразни истории, методът по който дамите се обличат, всичко това кара съзнанието ви да се занимава със секса. Защо съзнанието изобщо се занимава със секса, мисли за секса? Когато има толкоз доста неща, на които би трябвало да обърнете внимание, за какво отдавате цялото си внимание на секса? Какво става, когато вниманието ви се занимава с него? Това е едно от средствата за бягство, не е ли по този начин? Това е метод, който ви оказва помощ да се самозабравите. Временно, за миг може да забравите себе си и няма различен метод да забравите себе си. Всичко друго, което вършите в живота, укрепва аза. Работата ви, религията, вашите богове, вашите водачи, политически и стопански дейности, присъединението ви към дадена партия и отричането на друга партия - всичко това акцентира и ускорява аза. Има единствено едно деяние, което не акцентира аза и заради това се трансформира в проблем, нали? Когато в живота има едно нещо, което за няколко секунди води до цялостно бягство, до цялостна давност, до цялостна обезумялост, вие се вкопчвате в него, тъй като то е единственият миг, в който сте щастливи. Всеки различен въпрос, до който се докоснете, се превръща в призрачен сън, в избор на страдалчество и болежка и вие се вкопчвате в единственото нещо, което ви дава цялостна обезумялост, която вие наричате благополучие. Но когато се вкопчите в него, то също се трансформира в призрачен сън, тъй като тогава не желаете да бъдете негов плебей, искате да се освободите от него. Тогава мозъкът ви измисля нещо ново - концепцията за непоквареност, за безбрачие и вие се пробвате да живеете без да се дамите, непокварен, като се потискате - всичко това са дейности на съзнанието, което желае да се откъсне от обстоятелствата. Тогава още веднъж се натъртва на аза, който се пробва да стане нещо, а вие още веднъж сте жертва на страдания, паники, старания, болки.

Сексът става неизмеримо сложен и комплициран проблем, в случай че не разбирате съзнанието, което мисли за казуса. Самият акт в никакъв случай не може да бъде проблем, само че мисълта за акта основава проблеми. Вие защитавате акта; вие живеете необуздано или си позволявате крайности със брачната половинка си и я превръщате в продажница и защото това е видимо напълно порядъчно, вие сте удовлетворен и оставяте нещата такива, каквито са. Без подозрение казусът може да бъде решен единствено когато разберете целия развой и конструкция на „ аза " и на „ моето ": моята брачна половинка, моето дете, моята благосъстоятелност, моята кола, моите достижения, моят триумф Докато не разберете и не решите всички тези проблеми, сексът ще бъде проблем. Докато имате упоритости - политически, религиозни или някакви други, до момента в който наблягате на „ аза ", на субекта, който мисли и изпитва, и го подхранвате с упоритости било от лично име като субект или в името на родината, дадена партия или концепция, която наричате вяра - до момента в който съществува тази агресия на персоналното, ще имате полови проблеми. От една страна, вие създавате, подхранвате и разпростирате своя аз, а от друга, се пробвате да забравите себе си, да се загубите било то единствено за един единствен миг. Как могат двете да съществуват по едно и също време? Животът ви е несъгласие - увеличаване и по едно и също време с това забравяне на вашия аз. Сексът не е проблем. Проблемът е несъгласието в живота ви. И съзнанието не може да помири несъгласието, тъй като самото то е несъгласие. Противоречието може да бъде разбрано единствено когато изцяло разберете процеса на всекидневното си битие. Ходите на кино и гледате дами на екрана, четете книги, които подтикват мислите ви, разглеждате списания с полуголи девойки, методът, по който гледате на дамите, скришните погледи, които си разменяте - всички тези неща водят съзнанието по заобиколни пътища и го карат да придава огромно значение на аза, а по едно и също време с това се пробвате да бъдете гальовен, любящ и добър. Двете са несъвместими. Човек, който е упорит по един или различен метод, постоянно ще има проблеми, тъй като проблемите изчезват единствено когато азът бъде пропуснат, когато азът престане да съществува. И това положение на несъществувание на аза не може да бъде волеви акт, то не е просто реакция. Сексът става реакция. Ако съзнанието се пробва да реши казуса, то единствено прави казуса по-объркан, по-тревожен, по-болезнен.

Проблемът не е в акта, а в това схващане, което споделя, че би трябвало да бъдем целомъдрени. Целомъдрието не е обвързвано със съзнанието. Съзнанието може единствено да потисне своята активност, а потискането не е непорочие. Целомъдрието не е добродетел, целомъдрието не може да бъде култивирано. Човек, който култивира покорност, никога не е преклонен. Той може да назова своята горделивост покорност, само че той е горделив човек и поради това се старае да стане преклонен. Гордостта в никакъв случай не може да стане смирена и целомъдрието не е обвързвано със съзнанието - вие не можете да станете непорочен. Вие ще опознаете целомъдрието само когато сте влюбен, а любовта не идва от съзнанието, не е обвързвана със съзнанието.

Следователно казусът за секса, който изтезава толкоз доста хора по света, не може да бъде позволен, до момента в който не разберем съзнанието. Не можем да спрем мисленето, само че мисълта се изгубва, когато мислителят се изгуби, а това става, когато разберем целия развой. Страхът се демонстрира, когато мислещият индивид и мисълта са разграничени. Само когато няма мъдрец, няма спор в мисълта. Няма потребност от старания, с цел да бъде разбрано това, което се подразбира. Мислителят се демонстрира посредством мисълта. След това мислителят се пробва да оформи, да управлява мислите си или да им постави край. Мислителят е фиктивна същина, заблуда на съзнанието. Когато мисълта се осъществя като факт, не е належащо да се мисли за обстоятелството. Когато има просто, умерено осъзнаване на нещата, това, което се подразбира от обстоятелството, се демонстрира единствено. Следователно, мисълта като факт престава да съществува. Тогава ще видите, че проблемите, които разяждат сърцата и мозъците ви, проблемите на нашата социална конструкция могат да бъдат позволени. Тогава сексът ще престане да бъде проблем и ще заеме своето уместно място - той не е нито нечисто, нито чисто нещо. Сексът има свое място, само че когато съзнанието му отреди господстващо състояние, се трансформира в проблем. Съзнанието отрежда на секса преобладаващо значение, тъй като не може да живее без да има нещо, което го прави щастливо и по този метод сексът става проблем. Когато съзнанието разбере целия развой и по този метод стигне до своя край, т.е., когато мисленето спре, идва творчеството, което ни носи благополучие. Да бъдеш в креативно положение е самодоволство, тъй като при самозабравата, азът не реагира. Това не е нереален отговор - това е единственият отговор. Съзнанието отхвърля любовта, а няма непоквареност без обич. Сексът става проблем, когато няма обич. 

От: „ Първата и последната независимост ”, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимки: Wikipedia; Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations